Емоционално фокусираната терапия (ЕФТ) е психотерапевтичен метод, първоначално създаден за работа с двойки, от канадския психотерапевт д-р Сю Джонсън. За основа на метода са използвани опитът от семейната и системна терапияя, в комбинация с теорията за привъзраността на Джон Боулби. Така едни от най-утвърдените и работещи практики намират своя синтез в стройно изградена структура (метод) за работа в двойката. Нещо повече, методът е клинично доказан и след оригиналната дисертация на д-р Джонсън (Greenberg and Johnson, 1988) методът продължава да се развива и вече има ЕФТ за работа с индивидуални клиенти, за работа със семейства и с подрастващи.
Какво стои в основата на метода?
Разбирането, че нуждата от сигурна привързаност (Дж. Боулби) е базисна „от люлката до гроба“ и липсата или динамиката в удовлетворяването й причинява сериозен дистрес във функционирането както на двойката, така и на всеки индивид в нея.
И обратното. Когато има „сигурната база“ на привързаността в едни отношения, тогава възможностите за развитие и за по-добро функциониране както на двойката, така и на членовете й, се подобряват.
Как се изгражда такава връзка?
С работа върху отношенията. Мит е, че една връзка е или добра, или лоша и нямаме контрол върху функционирането й. Не е въпрос на магия, случайност или добър късмет да срещнеш „правилния“ партньор, а на системна и целеустремена работа да общуваш открито и смело с другия, с акцент върху собствените емоции, чувства, породените автоматични мисли от тях и поведението, което обичайно следва. Осъзнаването на тази каскада от възприятия и действия води до по-дълбоко себепознание, от една страна, а наблюдението на това как възприятията и поведението на единия партньор повлияват на другия и обратното (как възприятията и поведението на другия партньор се отразяват на първия) оформят динамиката на отношенията. Целта на ЕФТ е да освети и покаже този цикъл и да помогне на партньорите да го разпознават и променят по начин, по който влиянието им един към друг да е позитивно и изграждащо връзката, а не негативно и разрушаващо я.
Как да разпознаем динамиката в негативния цикъл?
Основно в непродуктивните и чести конфликти, в които никой не е доволен, независимо кой е победил в спора. Също в избягването на „горещи точки“, за които всеки от партньорите знае, че не бива да влиза, защото не са безопасни. Увеличаването на темите „Табу“ правят средата в двойката небезопасна и разклащат доверието. Можем да видим негативния цикъл и в търсене на кой е виновен (или кой е прав), в обобщения като „Ти винаги“, „Ти никога“, „Ти всеки път“, във взаимна критика и „натриване на носа“, в действия и думи, уронващи достойнството и престижа на партньорите пред външни хора и т.н. Обикновено подобна динамика на двойката изправя партньорите един срещу друг и ги разединява. Другият става все по-неразбираем. И могат да започнат подозрения, разрушаващи личността му. Как изглежда това най-често? Обикновено изправени от двете страни, един срещу друг, без възможност за доверителен диалог помежду си, единият партньор започва все повече да контролира, да напада, да провокира, да изнудва, да преследва и да изисква участие, с цел да повика другия при себе си, но в отговор получава още повече отсъствие, изолация, неглижиране, отчужденост. Ако негативният цикъл не бъде променен, неразбирането може да премине във взаимни обвинения и подозрения, които в крайната си фаза гравитират около лудост или лошотия, а в междинните ги срещаме като нападки от следния вид: истеричка, ненормална, дребнава или глупав, неспособен, сбъркан, инвалид и т.н.
Тогава всеки малък проблем, битов или житейски, очакван или неочакван, нормативен или извънреден, е способен да преобърне крехката цялост на двойката и става повод да се избягват резки движения, да не се рискува и да се залага на сигурното в един тесен ареал на функциониране, чиято рутина и монотонност допълнително рушат усещането за удовлетворение и щастие. И могат или да изолират двойката от останалия свят, или всеки от членовете да търси удовлетворение поединично, вън от партньорските отношения, или да има комбинация, в която единият се изолира в семейството, а другият е все по-отсъстващ. И трите възможности поставят в сериозен риск връзката и имат своите последствия, защото раздалечават партньорите един от друг и ги поставят в условия сами да търсят спасение поединично – в свръхвглъбяване в семейството, в работохолизъм и търсене на всякакви възможности за отсъствие, в алкохолизъм или друга злоупотреба, която изолира от комуникация, в извънбрачни отношения с други хора и т.н.
Как да се върнем на пътя на сигурната привързаност, в който отношенията се изграждат, а не се рушат?
Краткият отговор е с работа върху подобряването на отношенията и комуникацията. Дългият отговор минава през поемане на лична отговорност за думи и поведение и свързването им с това, което ги е породило – емоции, чувства, мисли. Което прокарва пътя за по-добро себеосъзнаване и опознаване на другия. И създава стабилната основа, върху която да се градят отношенията насетне. Променя начин, по който комуникираме и учи всеки един от партньорите да търси навътре в себе си, да пита за обратна връзка и да работи „рамо до рамо“ със своя партньор за връзката.
Това може да стане самостоятелно, чрез разговори и двустранни опити за разбиране, чрез четене. Имаме късмета книгата „Прегърни ме силно“ на д-р Сю Джонсън да е преведена и на български, адаптирана от ЕФТ България, с основатели Елена Кръстева и Доротея Панова. Книгата е практическо ръководство за подобряване на комуникацията в двойката и чрез нагледни примери и упражнения помага много за разбирането и подобряването на партньорските отношения.
Разбира се, може да се търси помощ и от терапевт, който познава и работи с ЕФТ, с чиято помощ да се измине този път.
Моят опит с ЕФТ
Аз лично съм силен привърженик на метода, на първо място, защото имам личен опит с него и знам, от първа ръка, че работи. Преди години с моя съпруг бяхме на 8-седмичния курс „Прегърни ме силно“ и успяхме да направим сериозна положителна промяна в отношенията ни. Която обърна негативната каскада в отношенията ни и помогна за това да си върнем контрола над тях. Промени перспективата ни за разбиране на любовта и ни даде ценни ресурси за справяне впоследствие. Защото трудности има и ще има, но е важно да знаем как да ги преминаваме, а не как да ги избягваме.
Впоследствие терапевтичната ми практика е съсредоточена основно в работа с двойки и семейства и ЕФТ е един от основните методи, които използвам. Най-вече защото работи. И помага на хората да разбират по-добре себе си, другия и света в една клиентцентрирана комуникация, в която всички търсим и сме екип.