Биляна Котева, основател на 1 наум, психолог и психотерапевт
Всичко започна преди 18 години с работата ми като редактор и впоследствие главен редактор в списание за родители. Така започнах да трупам знания, умения, контакти и наблюдения за родителството и огромния ураган от обстоятелства, отношения, трудности, радости и специалисти, които то носи със себе си. Изключително ценно за мен беше oрганизирането на хиляди (не е преувеличено) лекции за бременни и родители. Което ми даде възможност да се срещна с много родители – бъдещи и настоящи – и техните въпроси, проблеми, желания, трудности, житейски обстоятелства. В стремежа си да ги разбера и да ги подкрепя станах по-толерантна и се научих да вниквам по-навътре. И да не съдя. Само да помагам, ако мога. Така се запознах с много специалисти в областта на детското здраве, възпитание и грижи. Прекрасни хора, на които може да се вярва. И открих силата си. Тя беше да свързвам хората и да им помагам да намират отговори.
Но това често не беше достатъчно.
И се стигаше до „възли“, в които понякога дори е по-лошо да имаш десетки добри съвети и те да не работят при теб. Оказваше се, че всеки знае много добри идеи и препоръки за здравето, възпитанието на децата, развитието, отношенията, чувствата, емоциите и дори отслабването, но по някаква причина при него не се получават. Което го вкарва в битка за търсене на виновни – навътре: Не ставам?! Провал съм?! Нищо не мога?! Само на мен ми е толкова трудно?! или навън: Трудно дете?! Злоядо?! Неспящо?! Боледуващо?! Трудно адаптиращо се?! Ревливо?! Свръхчувствително?! Нарцистичен мъж?! Егоист?! Непукист?! Глупав/Откъснат/ Инвалид?! Истерична жена?! Луда?! Обсебена от контрол?! Интересчийка?! Лоши роднини?! Настройват ни?! Обсебват ни?! Много се месят?! Изобщо не се интересуват?! Всеки има свой собствен виновен, но, уви, никой не е щастлив. Това ме провокира да се гмурна по-дълбоко и да търся отговорите по друг начин. Защото на тази дълбочина бях стигнала предела.
Изход има
Виновни няма. Трудно е. Това е истината. И изисква работа в посока свързване. С нас самите, след това с партньорите ни, с децата ни, с близките ни и от там нататък вече нещата се нареждат. Буквално светът се променя и хората също. Когато можеш да погледнеш навътре в себе си, започваш да виждаш и другите по различен начин. За някои това е по-лесен път, за други – много труден. Най-важното е, че работи – по-бързо или по-бавно, но реално и в дълбочина. В корена на проблема. Възелът се разплита. И се учим как да не го заплитаме пак или как да го разплитаме сами. Не с магия, не със съд, който да посочи виновните, не с хак, трик или съвет, не и с хапче, а с много подкрепа, съчетана с достиженията на психотерапията, психосоматиката и психологията. Открих психологията и психотерапията като място за цялостна подкрепа и промяна. Там, където започват проблемите и там, където се решават. Отвътре-навън. И това се превърна в център на професионалния ми път последните близо 6 години.
За целта беше важно да получа достатъчно сериозно, утвърдено и цялостно образование, което да ми даде знания, опит, умения и разбиране и да оправдае доверието на хората в мен в една сфера, в която няма добра регулация все още. Затова завърших „Детско-юношеска психология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и психотерапия и психосоматика в Институт по психосоматика и интегративна психотерапия, също така Емоционална интелигентност в Българската асоциация по социална и емоционална интелигентност (BISEI) и Core skills в ЕФТ (Емоционално фокусираната терапия).
В момента консултирам и помагат на хората да се справят с трудностите си. Индивидуално, семейно и групово.