НачалоКак да помогна на детето си след изблик на гняв у дома?Въпроси и отговориКак да помогна на детето си след изблик на гняв у дома?

Как да помогна на детето си след изблик на гняв у дома?

Анонимен член

Здравейте, вкъщи снощи се разигра грозна сцена и сега се чудя как да поправя щетата в детската психика.

Накратко: дете на 5. Силен характер и може би малко разглезен (от мен най-вече). По-малка сестричка на 4 месеца. Тя не спи добре и се налага често да я доприспиваме. Таткото много работи и особено сега покрай празниците още повече.

Това, което се случи е, че бебето се събуди и разплака, точно тогава, когато с баткото четяхме книжка. Това е нещо, което правим, откакто е на няколко месеца и той го търси и очаква. Аз няколко пъти я кърмих, успокоявах, но тя не заспа. В това време таткото се къпеше в банята и аз трябваше да се оправям сама с двамата. Проблемът беше, че мина 22 ч., а нямаше изгледи да мога да отида и да довърша книгата с голямото дете. Бащата явно в един момент чу плача и излезе разярен, буквално, хвана баткото и го пусна в леглото му, крещейки, че е много късно и отдавна е трябвало да е заспал. Как се лигавел постоянно (има истина в това, често се налага да му повтаряме много пъти едно и също, но точно в този случай например баткото стоеше търпеливо и ме чакаше, разглеждайки картинките от следващите страници, без да се оплаче и за секунда). Мъжът ми крещеше как всичките щял да ни покаже и т.н. Как нямал време никакво за себе си. Държа да отбележа, че мъжът ми не е посягал на никого, но наистина беше страшно в този случай.

Събрах се, приспах бебето и се върнах при баткото. Беше много уплашен, чак не смееше да плаче. Като го прегърнах и плака няколко минути тихичко без да спре. Малко след това дойде и бащата – не искаше да се извини и обясняваше, че баткото трябва да е по-гъвкав да влиза вече в положение и т.н. Това също не ми е ясно дали е така и доколко да го изискваме от детето. Накрая уж се разбрахме.

Питането ми е кога и как е правилно пак да говоря с по-голямото дете. Той ясно свързва скандала с това, че сестра му е плакала.

Биляна Котева

Травмата в детската психика е свързана с това, че детето вижда неразбирателството и непоследователността във Вашето поведение – на родителите. Вие търсите помощ за детето, как да му обясните, а всъщност е важно да потърсите отговори и разбиране за мъжа Ви в тази ситуация? Кое го е вбесило толкова? Когато човек е толкова гневен без обяснение, това не значи, че е лош и трябва да се засрами, а че нещо с него се случва. Разговаряхте ли? Грижата Ви в този момент е в детето и това за една майка е нормално, но в случая е важно да се погрижите и за партньора си.

Преди да се появи детето сте били двамата. Ако Вие избухнете в такава ситуация или в друга, подобна, вероятно ще Ви е добре, ако някой не Ви гледа като злодей, а се опита да Ви разбере и Ви помогне. Важно е детето да вижда последователност, разбиране и подкрепа от страна на родителите си – първо помежду им, а след това към него. Вие и двамата търсите това от детето. Някой да ти се скара веднъж не е травма. Независимо, че например не си виновен за това, за което ти се карат. Понякога се случва така… И в живота си занапред детето Ви ще има и такива опити – да е без вина виновно. Всички хора имаме такива. И е важно да му помогнете да се справи, а не да предотвратявате бъдещи подобни случки и да се настройвате срещу баща му. И най-вече да вижда, че има връзка между Вас – големите, а не само, че и двамата имате връзка с него. Защото, ако е така, де факто, връзката минава през него.