Твърдо решена съм обаче, защото, освен че го смятам за нередно, усещам и че връзката ни се разваля. Затова пиша за съвет.
Тъй като съм фен на осъзнатото родителство, но има моменти, в които не успявам да го практикувам, давам примери:
1 – викам дъщеря ми да дойде, тя ме игнорира първите пъти, после „ей сега“, после пак игнор, после „само да еди какво си“, после пак ме игнорира. На 6-ти, 7-ми, 8-ми път аз не издържам и започвам да повишавам тон, понякога и това не действа и избухвам.
Колко често се случва да не идва – всеки ден по няколко пъти. Например докато я оправям за детска градина.
2 – казвам й „тихо пред вратата на бебето, защото спи“ – разбира се тя креши, пее, тропа точно отпред. Случвало се е да го събуди. Докато не започна да й говоря лошо въобще няма шанс да спре.
Виждам как тя сама започва да обръща към мен някои от думите ми: „десет пъти ти казах“, „направи го, иначе няма да…“, а също и да ме гледа лошо, да ми отговаря и да ми крещи.
Яд ме е на себе си, провалих се ужасно като майка в това отношение и не мога да повярвам, че стигнах до тук след всички изчетени книги и изгледани обучения.
Не знам какво да правя, как хем да я накарам да ме слуша, когато е необходимо, хем да не се превръщам в отвратителна майка, когато тя прекрачва границите.
Виковете действат. Но ги мразя и не желая това да е майката, която моето дете получава.
Дъщеря ми е на 3 и половина и я обичам повече от всичко.
Моля за съвети, личен опит, трикове за справяне, ако има книги на тази тема. Всичко.
Биляна Котева
Струва ми се, че омагьосаният кръг, в който се въртите е свързан с голямото Ви желание да се справите с проблема и да търсите причината в себе си, а решенията в книгите. Приложната психология дава много добри идеи и практики, които могат да са добър съветник в някои отношения, но понякога вместо да помогнат да се свържем със себе си и с детето, стават нещо като инструмент (ръководство) по детско поведение. Което лишава и родителите, и детето от тяхната индивидуалност и способности да решават трудностите си през собствената призма.
Не мисля, че е необходимо и важно всичко да е мирно и тихо. Понякога да се развикате или да поставите една граница по-строго е важно. И ако го правите веднага, без отлагането на 10 пъти споменаване, молби, уговорки и склоняване детето да съдейства, това няма да разстройва Вас и няма да компрометира връзката Ви. Защото никой няма да изпада в излишна вина и граничните територии ще се разпределят доста по-бързо. Което ще остави време и ресурси да правите и приятни неща заедно. Когато Вие успявате да се възстановите бързо или въобще да нямате нужда от възстановяване след спречкване, това ще промени значително динамиката на отношенията. Желая Ви успех!