Здравейте! Нов член съм и предпочитам точно този пост да е анонимен. Не знам дали ще е кратко, но ми се събра много и просто искам да го напиша. Казват, че когато имаш проблем след като го напишеш на лист хартия е наполовина решен.
Та.. на 33 години съм, разведена от май месец миналата година. Беше шамар за мен, не очаквах, вярвах,че всяко семейство има проблеми, но нашият татко реши, че са непреодолими.
Посещавах онлайн психолог и закрепих нещата за себе си до тази година май месец, когато се появи ТОЙ. Ще го нарека така…
беше любов от пръв поглед, обща съдба, общи интереси, с разлика в това, че в неговите ръце се чувствах защитена и малка. Не, че имаше от какво да ме пази, но знаете… той има дъщеря на 10, аз на 7. Запознахме ги бързо, защото всичко беше чудесно и някак предопределено, съдбовно. Децата свикнаха с нас… стана така, че той работи много, до такава степен, че аз се превърнах в проблем. Казваше ми, това,че знам, че ме чакаш ме кара да бързам и да не мога да си свърша работата. Аз винаги съм чакала търпеливо. Но никога не му представляваше проблем дъщеря му да ми бъде прехвърляна като моя отговорност по цял ден, цял уикенд когато е при нас. Казах си ако обичаш него ще обичаш и дъщеря му, тя е негово творение. Третирах детето като свое, водих ги с моята на море, на басейни, по разходки, докато той работеше. Повечето разходи за моя сметка, но си казах- ти ги глезиш, оправяй се. В един момент той ми предложи пътуване само двамата в чужбина, но дъщеря му започна да се инати, че трябвало и тя като моята дъщеря (бяхме се прибрали двете скоро от чужбина на почивка) да отиде в чужбина. Казах добре, ще вземем и децата. И тогава ужасът започна… неговата щерка, която ме боготвореше започна да се държи зле с моето дете. Все едно ревнуваше? Майка й има близначки от втори брак и реално нито там, нито при баща си получаваше внимание, освен от мен. Започна една битка за моето одобрение и внимание, която обаче започна да тормози моето момиченце. Говорих и с двете, нали „думам ти дъще, сещай се снахо“,че любовта на татко й няма да отслабне, че нашите взаимоотношения нямат общо с тях и това колко ще ги обичаме. Точно три часа. Но започна да манипулира и настройва баща си против моето дете, а той й угажда за всичко, защото реално го няма и това е начинът му да се компенсира. Скарахме се жестоко на почивката и реално той беше инициатора и ми каза, че се разделяме и има нужда от почивка. Бяхме с моята кола, закарах ги до техния град, а ние се прибрахме. Изживях го много тежко, той обвини мен и моето дете, че сме принцеси и глезли. След два месеца пак ми писа. Че му липсвам и че ме обича. Отидох му пак на гости за два дни и тогава ми каза, „Ние прецакахме всичко с нашите глупости и не знам докъде ще стигнем и възможно ли е“. Аз очаквах, че след тези месеци той се връща с една позиция ако не да подобрим нещата, то да ги продължим, откъдето бяха стигнали. Буквално се възползва от тялото ми и после ме изпрати с думите: „ще се чуем“. Минаха две седмици, в които само си пишехме, но аз усещах, че нещо не е наред. Попитах го няколко пъти заедно ли сме, само интимни ли ще сме – бързала съм била. Казах му, че това ме мъчи и аз приключвам. Блокирах го и приключих това. Появи се отново преди седмица. Обещания, думи, обичам те и т.н. Казах си трети опит за последно и го предупредих, че повече шанс няма да му дам. Сценарият се повтори, като този път, освен че аз пак отидох, му дадох срок от една седмица да дойде веднъж и той. Намери си причина да не дойде. Казах му, че не съм промоция в магазин за хранителни продукти и да ме ползва колкото да си начеше страстите. Блокирах го, но този път изтрих и номерата, за да не реша да го от блокирам. Всеки път се връщаше със заявка – обичам те още, ти си всичко, приготвя вечеря, гушка ме, гъделичка ме, гоним се като малки деца из апартамента му, но това трае от 21:00-08:00 на сутринта. После магията изчезва, аз си отивам, а на него ако не му изнася пише едно добро утро и това е през седмицата.
Та в общи линии аз знам, че съм глупачка, но защо постъпи така с мен? Каква е логиката 38 г. мъж да не знае какво иска или и аз вече не знам. В крайна сметка пак обвини мен за своето бездействие. Ако има значение той е Риби (от разделено семейство идва), аз съм Телец (от консервативно семейство, с много честни и добри родители). Има и още много детайли, но засега мисля да спра.
Биляна Котева
Поздравявам Ви, че пишете и споделяте! Това е голяма крачка. Когато мислите и емоциите се смесят и се формулират в думи, а после и в свързан текст, това помага да се видят и отразят доста неща. Не е достатъчно, но е важно.
Започвам по поста Ви, възрастта не е критерий за зрялост. Както и интелектът, парите и социалното положение. Всичко това е важно и има отражение върху функционирането, но не значи, че човек има психична зрялост и устойчивост – основните умения, които помагат на хората да преодоляват вътрешните си бариери и да живеят живота си свободно, а не водени от страховете си. Уви, трудно е. И изисква подкрепа, но и ясни граници. Онова толкова сложно балансиране, което и с децата е едно от най-големите предизвикателства.
Започнах с думите и смисъла им, но е важно да уточня, че думите са недостатъчни. Те не са действие, не са и промяна. Казвам това, защото ми се струва, че Вие откликвате на думите, обещанията, желанието Ви и се впускате в отношения, които не Ви позволяват да задълбочите достатъчно, без да компенсирате с даване на още и още от себе си. Да гледате двете деца сама, да купувате и плащате някакви неща може да не е проблем, ако с лекота си го позволявате и да се заблуждавате, че сте широко скроена и щедра, но сама усещате вероятно или поне от думите Ви така се разбира, че нещо не е редно. Това усещане е важно да си го запомните и някъде там да слагате границата. Защото иначе ще позволявате да Ви използват и от това може да вините другите, но страдате Вие. Вашият бивш партньор има нужда от сериозна помощ. Това, че компенсира детето си като не му отказва нищо е проблем и за двамата, както и за всички наоколо, в което сте се убедили. Той е важно да се разкачи от нея и да си застане в ролята на баща. Което ще му позволи да изгради връзка (истинска, а не спорадична) и другаде. Желая Ви успех! Бих си позволила да Ви препоръчам да потърсите помощ, за да не се озовавате все в една и съща ситуация, от която сте наранена и трябва да се възстановявате наново. Това нараняване не учи, а вкарва човек в една прогресия, в която вижда проблемите навън, но не съумява да види собствените си. И променя света му. С прости думи искам да кажа, че за да не направите градивна промяна при себе си, може да започнете да квалифицирате типажи. Това на думи звучи така: „Мъжете са такива и такива, знам ги онези, които все обещават, мъж Риби, жена Водолей… С цялото ми уважение към зодиите и познанието в тази необятна посока, в която аз лично нямам компетенции, но съм се научила да разпознавам кога астрологията като начин на мислене помага и кога е поредният механизъм, който използваме, за да предвиждаме и да контролираме, а не за да разберем истински.