Това е основен въпрос, когато човек търси помощ за затрудненията си. Към какъв специалист да се обърне? Важно е да се знае, че за да бъде психотерапевт, един специалист трябва да има и психологическо образование. Докато обратното не е задължително. Психологията често работи консултативно и диагностично, с набор от инструменти и тестове, с които да дефинира в каква област са затрудненията (що се касае за работата с деца, това са различни затруднения, свързани с когнитивните процеси: мислене, памет, внимание, обработване на информацията), докато психотерапията е практическата страна на разрешаването на даден проблем, трудност или сложна житейска ситуация. В един момент не е толкова важно какво е довело до затруднението и дори ровенето назад и търсенето на виновни става изключително непродуктивно, колкото процесът по възстановяване. Или отговорът на въпросът „И сега какво правим“. Тези отговори и стратегии за справяне обикновено се отработват с психотерапевтична работа – в съответните формати: индивидуален, семеен или групов.
От друга страна стои психиатрията, в която специалистите са лекари и подпомагат хората, които имат диагностицируеми по смисъла на МКБ и DSM (международните класификатори на заболяванията) затруднения. Те са единствените специалисти, които могат да поставят диагноза за даден проблем, без значение дали е за дете или за възрастен и това да отвори възможност за медикаментозна (лекарства) и социална помощ (социални услуги, ресурсни помощи, осигуряване на ТЕЛК и т.н.).
Психиатричната помощ не изключва психотерапевтичната. Напротив, те работят добре в съчетание и когато психиатърът не е и психотерапевт (какъвто е по-честият случай), тогава терапията може да се извършва от двама специалисти, които си сътрудничат.